23.07.2018 г., 11:03  

Поетичен спор

622 2 10

Поет написал стихче,
прочел го друг поет,
и казал: - То е мое !!!
Бъди вовек проклет!

- Не може да е твое,
мизерник нескопосан!
Ти май си търсиш боя,
ще бъдеш цапардосан!

- Туй твоето е мое -
крещял поетът втори.
- И нека почнем боя,
стига се кокори!!!

Сбили се поетите
(били от най проклетите).

А стихчето, горкичкото, 
умряло край горичката.
Че то каква поезия
при толкова агресия.

ПИ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Вече няколко пъти присъствам на фейсбук-караница между "поети". Или поне така се наричат. Единият "откраднал" метафора от "поетичната градина" на другия. Другият "копирал" идея на третия и т.н. При това се употребява "поетичен език", от който биха се изчервили и столипиновските каруцари. Грозна картина. 

Коментари

Коментари

  • Разхилих се като тиква!
    Само - агрезия?
  • Сатирата е остра, но справедлива. Пуническите войни не са от вчера. И в допълнение: "А утре пак се хващат за перчемите,
    перуките, за голите си темета,
    че славата изисква състезание,
    венецът ще краси само избрания."
  • Благодаря Силвия, тъкмо ти чета творбата и ти взе че ме прекъсна. Сега ще си я довърша.
  • Прекрасно послание, Пламен.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...