23.07.2018 г., 11:03  

Поетичен спор

619 2 10

Поет написал стихче,
прочел го друг поет,
и казал: - То е мое !!!
Бъди вовек проклет!

- Не може да е твое,
мизерник нескопосан!
Ти май си търсиш боя,
ще бъдеш цапардосан!

- Туй твоето е мое -
крещял поетът втори.
- И нека почнем боя,
стига се кокори!!!

Сбили се поетите
(били от най проклетите).

А стихчето, горкичкото, 
умряло край горичката.
Че то каква поезия
при толкова агресия.

ПИ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Вече няколко пъти присъствам на фейсбук-караница между "поети". Или поне така се наричат. Единият "откраднал" метафора от "поетичната градина" на другия. Другият "копирал" идея на третия и т.н. При това се употребява "поетичен език", от който биха се изчервили и столипиновските каруцари. Грозна картина. 

Коментари

Коментари

  • Разхилих се като тиква!
    Само - агрезия?
  • Сатирата е остра, но справедлива. Пуническите войни не са от вчера. И в допълнение: "А утре пак се хващат за перчемите,
    перуките, за голите си темета,
    че славата изисква състезание,
    венецът ще краси само избрания."
  • Благодаря Силвия, тъкмо ти чета творбата и ти взе че ме прекъсна. Сега ще си я довърша.
  • Прекрасно послание, Пламен.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...