3 nov 2017, 9:38  

Поетични сезони 

  Poesía
418 1 5
Вятърът замахна с длан –
трябва много да е плакал.
Аз се изчервих от срам –
в ален сън потъна паркът.
После, явно ми простил,
през сълзú ми се усмихна.
И над мене – в негов стил,
заваляха бели стихове.
Кротък, нежен пролетта,
по челóто ме целуна.
Спусна жежка мараня
над сънливата лагуна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??