Поетите… Те нямат цвят.
Не са ни сини, ни червени…
По стръмни склонове вървят...
Навяхват глезени, колене…
Но не умеят да пълзят.
Излъчват бяла светлина
със спектър от човешки чувства…
И всъщност са едни от нас –
най-истинските в свят изкуствен.
Посока вярна, пътен знак...
Те винаги до теб ще спрат
от мъката ти да отпият... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse