28 abr 2020, 11:09

Поетите не са това, което бяха

  Poesía » Civil, Otra
769 1 18

 

Поетите не са това, което бяха

откакто влязоха във интернет.

В една реалност като се събраха

заринаха се... под тонажна смет...

 

Едни твърдят, че са най-талантливи,

а други хитро им подлагат крак...

И всички рими чужди все са криви,

а всеки нехаресал... става враг...

 

      *****

 

Поетите не са това, което бяха.

Но всъщност... може би и да греша?

А истината гола лъсна щом се събраха

в една реалност... от талант и суета...

 

29.03.2017.

 

Георги Каменов 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С доста голямо закъснение, реплика към последния коментар на Пепи 😊
    Грешиш!
    Ножа
    е от кожа
    и не е дървен,
    а е добре (тук многоточие...)
    😊
  • Да, Надежда, бяхме млади и глупави, сега вече не сме млади (да вкарам и аз усмивка с мега любим лаф).
    И кал ядохме, и воювахме, а и още се случва и от двете, но открихме и красота, а и много нови приятели - именно в това е нашата опора, за да сме още тук!
    Много човешки и топъл коментар, разчувства ме с него!
    Благодаря 🌹❤️🌹
  • И аз така се чувствах, преди 6 години, Гош. Пристъпих плахо...После разбрах, че тук не "ядат" хора. Намерих приятели, изградих собствен стил. Имаше и кал, и "битки", отидоха си много творци, по различни причини. Сайт, който е моето "няма ме" място. И тук ми е добре.
  • Димо, благодаря и на теб за включването.
  • Проблемът, Дени, е че сме първо хора, а после творци и човешкото в нас показва, както ангелското, така и рогцата на дяволчето 😊
    Благодаря и на теб с цветенце за коментара 🌹

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...