28.04.2020 г., 11:09

Поетите не са това, което бяха

759 1 18

 

Поетите не са това, което бяха

откакто влязоха във интернет.

В една реалност като се събраха

заринаха се... под тонажна смет...

 

Едни твърдят, че са най-талантливи,

а други хитро им подлагат крак...

И всички рими чужди все са криви,

а всеки нехаресал... става враг...

 

      *****

 

Поетите не са това, което бяха.

Но всъщност... може би и да греша?

А истината гола лъсна щом се събраха

в една реалност... от талант и суета...

 

29.03.2017.

 

Георги Каменов 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С доста голямо закъснение, реплика към последния коментар на Пепи 😊
    Грешиш!
    Ножа
    е от кожа
    и не е дървен,
    а е добре (тук многоточие...)
    😊
  • Да, Надежда, бяхме млади и глупави, сега вече не сме млади (да вкарам и аз усмивка с мега любим лаф).
    И кал ядохме, и воювахме, а и още се случва и от двете, но открихме и красота, а и много нови приятели - именно в това е нашата опора, за да сме още тук!
    Много човешки и топъл коментар, разчувства ме с него!
    Благодаря 🌹❤️🌹
  • И аз така се чувствах, преди 6 години, Гош. Пристъпих плахо...После разбрах, че тук не "ядат" хора. Намерих приятели, изградих собствен стил. Имаше и кал, и "битки", отидоха си много творци, по различни причини. Сайт, който е моето "няма ме" място. И тук ми е добре.
  • Димо, благодаря и на теб за включването.
  • Проблемът, Дени, е че сме първо хора, а после творци и човешкото в нас показва, както ангелското, така и рогцата на дяволчето 😊
    Благодаря и на теб с цветенце за коментара 🌹

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...