28.04.2020 г., 11:09 ч.
Поетите не са това, което бяха
Поетите не са това, което бяха
откакто влязоха във интернет.
В една реалност като се събраха
заринаха се... под тонажна смет...
Едни твърдят, че са най-талантливи,
а други хитро им подлагат крак...
И всички рими чужди все са криви,
а всеки нехаресал... става враг...
*****
Поетите не са това, което бяха.
Но всъщност... може би и да греша?
А истината гола лъсна щом се събраха
в една реалност... от талант и суета...
29.03.2017.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Да, Надежда, бяхме млади и глупави, сега вече не сме млади (да вкарам и аз усмивка с мега любим лаф).
И кал ядохме, и воювахме, а и още се случва и от двете, но открихме и красота, а и много нови приятели - именно в това е нашата опора, за да сме още тук!
Много човешки и топъл коментар, разчувства ме с него!
Благодаря 🌹❤️🌹 -
И аз така се чувствах, преди 6 години, Гош. Пристъпих плахо...После разбрах, че тук не "ядат" хора.
Намерих приятели, изградих собствен стил. Имаше и кал, и "битки", отидоха си много творци, по различни причини. Сайт, който е моето "няма ме" място. И тук ми е добре. -
Димо, благодаря и на теб за включването.
-
Проблемът, Дени, е че сме първо хора, а после творци и човешкото в нас показва, както ангелското, така и рогцата на дяволчето 😊
Благодаря и на теб с цветенце за коментара 🌹 -
Да, да , Георги. Имаш право 😂
Проблемът не е талантът. Проблемът е точно суетата и обидчивостта 🧏🏻♀️ -
нема се пуашиш, ножът е от рими!
-
Поетесите, фсички са сладурани до доказване на противното, но пък на него няма да обръщаме внимание, адаш 😊
Абе, Пепи го е казала най-добре 😊
Адаш, благодаря.
Пепи, радвам се, че с това стихо намигване успя даже да ме усмихнеш, от което имах спешна нужда, че днес, в реала, само ядове с глъмави 'ора :0)) -
Поетеси-контеси,
капитанеси и метреси,
балерини по монокини,
умни и красиви
като кюстендилски сливи,
плуват в'всякаква вода
хванат ли "поета" за... носа! -
А поетесите?
Хареса ми. -
Деа, Пепи, и преди, и сега, са си хора с талант, просто сега технологиите правят така, че всичко се вижда вече тук и в момента. И всъщност, точно това е казано в последния куплет.
Момичета, ето букетче и за вас 🌷🌷🏵️🌷🌷 -
Същите, само предвид обстоятелствата, наложени от технологиите, поведението е на друго ниво - на един клик разстояние!
-
Нищо човешко не е чуждо на никой...но всеки си добър по своему.
А какви са били, според теб, поетите преди? -
Иринче, когато влезнах в поетичните сайтове, буквално треперех. Имах чувството, че съм недостоен да съм там, буквално сякаш влизах в храм пълен със светлина... Уви, няколко месеца по-късно бях вече открил истината... Поетите не са светци, те са просто хора с талант... но си остават хора - със силните и слабите страни, с възвишение, но и с мерзките си помисли... Та от там се родиха и много творби...
Много хубаво си го казала, Мариана, да и много красота се създава! Срещаме се с хора, които ни стават приятели, дори и се влюбваме... Но и лошото не е малко... Рай и ад - вечното люшкане на човека...
С предишните си думи отговорих индеректно и на теб, Мария. А с тези четири реда, казваш много!
Благодаря, момичета 🌹🌹🏵️🌹🌹 -
Има истина в думите ти, дори и някой да се засегне от тях, Гош!
Сметне ли се някой за поет,
ти не го линчувай и за смет
не избързвай да го обявиш!
Замисли се, може би грешиш! ✏️ -
Мина ми, че ти се иска да не са.
Май набързо съм ти приписала моето желание 🙂
Моля....
И, ммммм....извинявам се 🌸 -
Иринче, грешката е вярна - препрочети пак последния куплет.
Благодаря ти за включването. -
Грешиш, грешиш 😊 Винаги са били такива.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Грешиш!
Ножа
е от кожа
и не е дървен,
а е добре (тук многоточие...)
😊