28 апр. 2020 г., 11:09

Поетите не са това, което бяха

760 1 18

 

Поетите не са това, което бяха

откакто влязоха във интернет.

В една реалност като се събраха

заринаха се... под тонажна смет...

 

Едни твърдят, че са най-талантливи,

а други хитро им подлагат крак...

И всички рими чужди все са криви,

а всеки нехаресал... става враг...

 

      *****

 

Поетите не са това, което бяха.

Но всъщност... може би и да греша?

А истината гола лъсна щом се събраха

в една реалност... от талант и суета...

 

29.03.2017.

 

Георги Каменов 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С доста голямо закъснение, реплика към последния коментар на Пепи 😊
    Грешиш!
    Ножа
    е от кожа
    и не е дървен,
    а е добре (тук многоточие...)
    😊
  • Да, Надежда, бяхме млади и глупави, сега вече не сме млади (да вкарам и аз усмивка с мега любим лаф).
    И кал ядохме, и воювахме, а и още се случва и от двете, но открихме и красота, а и много нови приятели - именно в това е нашата опора, за да сме още тук!
    Много човешки и топъл коментар, разчувства ме с него!
    Благодаря 🌹❤️🌹
  • И аз така се чувствах, преди 6 години, Гош. Пристъпих плахо...После разбрах, че тук не "ядат" хора. Намерих приятели, изградих собствен стил. Имаше и кал, и "битки", отидоха си много творци, по различни причини. Сайт, който е моето "няма ме" място. И тук ми е добре.
  • Димо, благодаря и на теб за включването.
  • Проблемът, Дени, е че сме първо хора, а после творци и човешкото в нас показва, както ангелското, така и рогцата на дяволчето 😊
    Благодаря и на теб с цветенце за коментара 🌹

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...