koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
12 jun 2013, 14:47

Поетите са божии чеда 

  Poesía » Otra
368 0 2

Прииждат нежни ветровете

и брулят меко всеки клон.

Написал вече стиховете,

във тях си търся аз подслон.

 

Но вятърът събаря думи

и всяка думичка е лист.

Поемат те по дълги друми

в небесната безкрайна вис.

 

И горе всички се събират

на Господ в топлата му длан.

И там те вече не умират.

За тях той има своя план.

 

За себе си ги той прочита

и прави божия поклон.

И автора със знак почита

от вечния си небосклон.

 

Затуй поетите след време

стоят му в дясната страна.

Това, кога го разбереме,

ще сме духовната храна.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??