Поетите са божии чеда
518
0
2
Прииждат нежни ветровете
и брулят меко всеки клон.
Написал вече стиховете,
във тях си търся аз подслон.
Но вятърът събаря думи
и всяка думичка е лист.
Поемат те по дълги друми
в небесната безкрайна вис.
И горе всички се събират
на Господ в топлата му длан.
И там те вече не умират.
За тях той има своя план.
За себе си ги той прочита
и прави божия поклон.
И автора със знак почита
от вечния си небосклон.
Затуй поетите след време
стоят му в дясната страна.
Това, кога го разбереме,
ще сме духовната храна.
© Никола Апостолов All rights reserved.
