22 feb 2025, 17:02

Поетът и жените

434 2 3

                                Поетът и жените 

 

 

 

Жените поетите ги не обичат,

те искат ги за себе си само нали.

Поетите са горди, на Любовта се вричат,

на всички са, любими на всичките жени.

 

Те са красиви но винаги остават сами,

ужасно самотни са в града голям.

Те търсят любовта в очите на жена,

на село, край морето, нея истинската.

 

А голямата им любов е в техните листи,

очакват я зимата, когато пролет се разлисти.

Търсят я в очите те на всяка красива жена,

не тази с грим и маска, а жена с добра душа.

 

Стихотворенията ни  се раждат в самота и тъга,

хубавите стихове се раждат от горчивина.

Ние мечтаем, търсим красивото чувство любовта,

вярваме в нея, носим я в сърцето и своята душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...