Поетът и жените
Поетът и жените
Жените поетите ги не обичат,
те искат ги за себе си само нали.
Поетите са горди, на Любовта се вричат,
на всички са, любими на всичките жени.
Те са красиви но винаги остават сами,
ужасно самотни са в града голям.
Те търсят любовта в очите на жена,
на село, край морето, нея истинската.
А голямата им любов е в техните листи,
очакват я зимата, когато пролет се разлисти.
Търсят я в очите те на всяка красива жена,
не тази с грим и маска, а жена с добра душа.
Стихотворенията ни се раждат в самота и тъга,
хубавите стихове се раждат от горчивина.
Ние мечтаем, търсим красивото чувство любовта,
вярваме в нея, носим я в сърцето и своята душа!
© Валентин Миленов All rights reserved.
