Поетът, като в нощта

Необикновено обаяние

кръжи нестихващо край мен,

както нощта обхваната

е от тайнството на сенки,

след всеки следващ слънчев ден.

На листът, нежно подреждат се

изписъните редове, когато

тамянен дим неуморно ги кове,

вдъхнатият им живот,

извая силуети, по красота

подобни на от скулптор взети.

Прокрадващ поглед появил се е

в храстите съседски,

от промеждутъци зеленина

лъчите проправят своята

слънчева искра.

Мигновенното изписване, на красота,

възможно е с помощта

единствено на свещ

с пламък насочван от звездите,

към думите скрити от поета,

като в нощта.

Мастил