Apr 6, 2017, 9:40 PM

Поетът, като в нощта

493 0 0

 

 

Необикновено обаяние

кръжи нестихващо край мен,

както нощта обхваната

е от тайнството на сенки,

след всеки следващ слънчев ден.

 

На листът, нежно подреждат се

изписъните редове, когато

тамянен дим неуморно ги кове,

вдъхнатият им живот,

извая силуети, по красота

подобни на от скулптор взети.

 

Прокрадващ поглед появил се е

в храстите съседски,

от промеждутъци зеленина

лъчите проправят своята

слънчева искра.

 

Мигновенното изписване, на красота,

възможно е с помощта

единствено на свещ

с пламък насочван от звездите,

към думите скрити от поета,

като в нощта.

 

Мастил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рашко Марков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...