6.04.2017 г., 21:40

Поетът, като в нощта

492 0 0

 

 

Необикновено обаяние

кръжи нестихващо край мен,

както нощта обхваната

е от тайнството на сенки,

след всеки следващ слънчев ден.

 

На листът, нежно подреждат се

изписъните редове, когато

тамянен дим неуморно ги кове,

вдъхнатият им живот,

извая силуети, по красота

подобни на от скулптор взети.

 

Прокрадващ поглед появил се е

в храстите съседски,

от промеждутъци зеленина

лъчите проправят своята

слънчева искра.

 

Мигновенното изписване, на красота,

възможно е с помощта

единствено на свещ

с пламък насочван от звездите,

към думите скрити от поета,

като в нощта.

 

Мастил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рашко Марков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...