6 апр. 2017 г., 21:40

Поетът, като в нощта

490 0 0

 

 

Необикновено обаяние

кръжи нестихващо край мен,

както нощта обхваната

е от тайнството на сенки,

след всеки следващ слънчев ден.

 

На листът, нежно подреждат се

изписъните редове, когато

тамянен дим неуморно ги кове,

вдъхнатият им живот,

извая силуети, по красота

подобни на от скулптор взети.

 

Прокрадващ поглед появил се е

в храстите съседски,

от промеждутъци зеленина

лъчите проправят своята

слънчева искра.

 

Мигновенното изписване, на красота,

възможно е с помощта

единствено на свещ

с пламък насочван от звездите,

към думите скрити от поета,

като в нощта.

 

Мастил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рашко Марков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....