Поетът от Тау
Над Тау свети сребърна Луна,
звездите надничат от небосвода,
клокочи поточе под таз светлина,
а на малка скала бе седнал Поета.
Пишеше отново красивия си стих,
вдъхновение личеше на неговия лик.
Красиви цветя поглеждаха в листа,
очакваха да видят отново мили слова.
Очите му светеха на лунна светлина,
усмивката му като слънцето грейна.
От природата красива вдъхновен, ...