29 мая 2010 г., 01:54

Поетът от Тау

1K 0 2

Поетът от Тау

 

Над Тау свети сребърна Луна,

звездите надничат от небосвода,

клокочи поточе под таз светлина,

а  на малка скала бе седнал Поета.

 

Пишеше отново красивия си стих,

вдъхновение личеше на неговия лик.

Красиви цветя поглеждаха в листа,

очакваха да видят отново мили слова.

 

Очите му светеха на лунна светлина,

усмивката му като слънцето грейна.

От природата красива вдъхновен,

Ар отново пишеше стиха си прекрасен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Кралева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...