29 мая 2010 г., 01:54

Поетът от Тау

1K 0 2

Поетът от Тау

 

Над Тау свети сребърна Луна,

звездите надничат от небосвода,

клокочи поточе под таз светлина,

а  на малка скала бе седнал Поета.

 

Пишеше отново красивия си стих,

вдъхновение личеше на неговия лик.

Красиви цветя поглеждаха в листа,

очакваха да видят отново мили слова.

 

Очите му светеха на лунна светлина,

усмивката му като слънцето грейна.

От природата красива вдъхновен,

Ар отново пишеше стиха си прекрасен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Кралева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...