Поетът от Тау
1K
0
2
Поетът от Тау
Над Тау свети сребърна Луна,
звездите надничат от небосвода,
клокочи поточе под таз светлина,
а на малка скала бе седнал Поета.
Пишеше отново красивия си стих,
вдъхновение личеше на неговия лик.
Красиви цветя поглеждаха в листа,
очакваха да видят отново мили слова.
Очите му светеха на лунна светлина,
усмивката му като слънцето грейна.
От природата красива вдъхновен,
Ар отново пишеше стиха си прекрасен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Кралева Всички права запазени
ще се радвам ако ти е харесало 