2 ago 2009, 22:39

Поезия

707 0 6

  

                                                    

Поезия

 

Поезията не е за великани,

нито пък за нисши духом.

В света на поезията никой

никого не кани. Там влизат хора

със сърца, от мъка пропукани.

 

Пред поезията често се коленичи,

затова тя не е удобна за крале,

нито за висши политици, нито пък

за онези, които маршируват в редици

и все чакат вместо тях - друг да умре.

                                                         

                                                            Wali./Виолета Томова/

                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Макар че по принцип намирам за доста постмодернистично да се пише поезия за поезията (както и да се прави кино за киното, да се рисува за художници, да се пише за писатели и прочее), то това е наистина хубаво! Не мога да отрека, че ми хареса много! Доколко е вярно - нямам достатъчно житейски опит да знам, но си е поезия за поезията! Поздрави!
  • Поезията е прекрасен дар за хорат които умеят да я четат и за тези, които умеят да се изразяват чрез нея...
  • Здравей, Вили!
    ...Поезия и Проза-две страни на едно ярко цяло! Няма борба за надмощие,просто друго Начало. Друго Време, друг Светоглед- над морета от Истини върху белите листи... Сюжет!

    С много Обич!!!
  • Там влизат хора със сърца
    от мъка пропукани!
    Мисля че си права!При мене беше така. Поздрави!
  • Коленича! И прегръщам и двете ви- теб и поезията! С много обич!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...