2 авг. 2009 г., 22:39

Поезия

708 0 6

  

                                                    

Поезия

 

Поезията не е за великани,

нито пък за нисши духом.

В света на поезията никой

никого не кани. Там влизат хора

със сърца, от мъка пропукани.

 

Пред поезията често се коленичи,

затова тя не е удобна за крале,

нито за висши политици, нито пък

за онези, които маршируват в редици

и все чакат вместо тях - друг да умре.

                                                         

                                                            Wali./Виолета Томова/

                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Макар че по принцип намирам за доста постмодернистично да се пише поезия за поезията (както и да се прави кино за киното, да се рисува за художници, да се пише за писатели и прочее), то това е наистина хубаво! Не мога да отрека, че ми хареса много! Доколко е вярно - нямам достатъчно житейски опит да знам, но си е поезия за поезията! Поздрави!
  • Поезията е прекрасен дар за хорат които умеят да я четат и за тези, които умеят да се изразяват чрез нея...
  • Здравей, Вили!
    ...Поезия и Проза-две страни на едно ярко цяло! Няма борба за надмощие,просто друго Начало. Друго Време, друг Светоглед- над морета от Истини върху белите листи... Сюжет!

    С много Обич!!!
  • Там влизат хора със сърца
    от мъка пропукани!
    Мисля че си права!При мене беше така. Поздрави!
  • Коленича! И прегръщам и двете ви- теб и поезията! С много обич!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...