slava82 (Славка Любенова)
1 207

6 may 2011, 0:34

Поезия да ни сродява

Poesía » Otra

534 0 1

Дори да дойде сетен час

и вече чувствам, че умирам,

ще търся своя верен глас

и рими точни ще намирам.

Следа от моя земен път

след мене нека да остава.

Мен може да не оценят -

на мен не ми е нужна слава.

А други мерената реч

да заобичат като мене,

тя да им бъде щит и меч

във мирно и в тревожно време.

Към висини да се стремят,

духа им тя да окрилява.

Във този груб, объркан свят -

ПОЕЗИЯ да ни сродява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petertpetrov (Петър Петров)

Във тоя груб объркан свят,
ПОЕЗИЯ да ни сродява !
Прекрасен завършек на едно прекрасно стихотворение.

2011-05-20T18:45:06+03:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0