slava82 (Славка Любенова)
1 207

6 may 2011, 0:34

Поезия да ни сродява

Poesía » Otra

532 0 1

Дори да дойде сетен час

и вече чувствам, че умирам,

ще търся своя верен глас

и рими точни ще намирам.

Следа от моя земен път

след мене нека да остава.

Мен може да не оценят -

на мен не ми е нужна слава.

А други мерената реч

да заобичат като мене,

тя да им бъде щит и меч

във мирно и в тревожно време.

Към висини да се стремят,

духа им тя да окрилява.

Във този груб, объркан свят -

ПОЕЗИЯ да ни сродява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

petertpetrov (Петър Петров)

Във тоя груб объркан свят,
ПОЕЗИЯ да ни сродява !
Прекрасен завършек на едно прекрасно стихотворение.

2011-05-20T18:45:06+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0