Дори да дойде сетен час
и вече чувствам, че умирам,
ще търся своя верен глас
и рими точни ще намирам.
Следа от моя земен път
след мене нека да остава.
Мен може да не оценят -
на мен не ми е нужна слава.
А други мерената реч
да заобичат като мене,
тя да им бъде щит и меч
във мирно и в тревожно време.
Към висини да се стремят,
духа им тя да окрилява.
Във този груб, объркан свят -
ПОЕЗИЯ да ни сродява!
© Славка Любенова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
