May 6, 2011, 12:34 AM

Поезия да ни сродява

  Poetry » Other
526 0 1

 

 

Дори да дойде сетен час

и вече чувствам, че умирам,

ще търся своя верен глас

и рими точни ще намирам.

 

Следа от моя земен път

след мене нека да остава.

Мен може да не оценят -

на мен не ми е нужна слава.

 

А други мерената реч

да заобичат като мене,

тя да им бъде щит и меч

във мирно и в тревожно време.

 

Към висини да се стремят,

духа им тя да окрилява.

Във този груб, объркан свят -

ПОЕЗИЯ да ни сродява!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Във тоя груб объркан свят,
    ПОЕЗИЯ да ни сродява !
    Прекрасен завършек на едно прекрасно стихотворение.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...