Поезия да ни сродява
Дори да дойде сетен час
и вече чувствам, че умирам,
ще търся своя верен глас
и рими точни ще намирам.
Следа от моя земен път
след мене нека да остава.
Мен може да не оценят -
на мен не ми е нужна слава.
А други мерената реч
да заобичат като мене,
тя да им бъде щит и меч
във мирно и в тревожно време.
Към висини да се стремят,
духа им тя да окрилява.
Във този груб, объркан свят -
ПОЕЗИЯ да ни сродява!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
