11 ene 2008, 11:55

Поезия и проза

  Poesía » Otra
1.8K 0 27

"Жената  е  поезия  и  проза..."

написал  бе  поетът  преди  време...

Но  прозата  превзе  безцеремонно

дори  прическата  ми, дявол  да  го  вземе!

А  ми  се  иска, боже, колко  много,

отново  да  съм  пламенна  и  страстна...

Но  днес  не  мога - ще  размествам  мебели,

че  нещо  в  къщи  станало  е  тясно.

И  пак  си  обещавам, че  от  утре,

веднга  след  като  праха  забърша,

ще  взема  да  натиря  прозата

и  нещо  романтично  ще  извърша,

ще  се  порадвам  на  снега  навън,

ще  го  опиша  с  най-красиви  рими...

Но  сметките  ще  трябва  да  платя,

пък  след  това  ще  пиша. Напомни  ми,

че  в  петък  имам  краен  срок

във  службата - ще  трябва  да  се  стегна.

А  пък  снегът - той  си  е  вън, нали,

все  ще  остане  време  да  погледна...

"Жената  е  поезия  и  проза..."

Но  прозата  май  нещо  надделява.

И  не  защото  съм  сърдита, не дори,

защото  тук-таме  косата  посребрява:

течение  от  прозаични  делници

повлече  ме  във  бесен  кръговрат,

а  Дон  Кихот  и  вятърните  мелници

остават  тъй  далече  и  назад...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Драгнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Марина, или поне се опитваме
    Поздрав
  • Прекрасно!!! Време винаги се намира - ако го има вътре, това се нарича нюх, хъс, талант!!!
    "И пак си обещавам, че от утре,
    веднга след като праха забърша,
    ще взема да натиря прозата
    и нещо романтично ще извърша,
    ще се порадвам на снега навън,
    ще го опиша с най-красиви рими..."
  • Много си добра поздравления за хубавите редове !!!
  • ,,Щурецът на прозореца почука
    ала аз съм вече глух-
    умряха в мене Хамлет,Мечо Пух..,,-хич не ми се вярва това да важи за теб.
  • Чудесен стих!!!Много ми харесва начина ти на писане!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...