Поезия и проза
"Жената е поезия и проза..."
написал бе поетът преди време...
Но прозата превзе безцеремонно
дори прическата ми, дявол да го вземе!
А ми се иска, боже, колко много,
отново да съм пламенна и страстна...
Но днес не мога - ще размествам мебели,
че нещо в къщи станало е тясно.
И пак си обещавам, че от утре,
веднга след като праха забърша,
ще взема да натиря прозата
и нещо романтично ще извърша,
ще се порадвам на снега навън,
ще го опиша с най-красиви рими...
Но сметките ще трябва да платя,
пък след това ще пиша. Напомни ми,
че в петък имам краен срок
във службата - ще трябва да се стегна.
А пък снегът - той си е вън, нали,
все ще остане време да погледна...
"Жената е поезия и проза..."
Но прозата май нещо надделява.
И не защото съм сърдита, не дори,
защото тук-таме косата посребрява:
течение от прозаични делници
повлече ме във бесен кръговрат,
а Дон Кихот и вятърните мелници
остават тъй далече и назад...
© Валентина Драгнева All rights reserved.
