8 jul 2009, 10:52

Поезия или проза

714 0 4

Започнах да пиша
днес аз разказ,
как изведнъж 
запознахме се ние
и колко времето
бързо измина.

Но писането мъчно 
ми се отдава някак.
И как може другояче  да бъде,
когато поезия бе всичко до тука,
със прозата ще бъде

трудно нататък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятелю, ( Райчо Русев ) тук идеята е малко по-друга, но нейсе! Не е важно кое как се пише, а съпоставянето на поезия- проза. Поздрави!
  • Приятелю, бял стих се пише много по-трудно, отколкото класически.
    И, вярно, проза се пише много по-трудно, отколкото стих.
    Поздрави)))
  • Тошко, той животът го налага, важно е да редуваме прозата с поезия!
    Поздрави!
  • Готина идея! Осъществяването хич не ми допада, но все тая -- шест.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...