8 июл. 2009 г., 10:52

Поезия или проза

718 0 4

Започнах да пиша
днес аз разказ,
как изведнъж 
запознахме се ние
и колко времето
бързо измина.

Но писането мъчно 
ми се отдава някак.
И как може другояче  да бъде,
когато поезия бе всичко до тука,
със прозата ще бъде

трудно нататък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятелю, ( Райчо Русев ) тук идеята е малко по-друга, но нейсе! Не е важно кое как се пише, а съпоставянето на поезия- проза. Поздрави!
  • Приятелю, бял стих се пише много по-трудно, отколкото класически.
    И, вярно, проза се пише много по-трудно, отколкото стих.
    Поздрави)))
  • Тошко, той животът го налага, важно е да редуваме прозата с поезия!
    Поздрави!
  • Готина идея! Осъществяването хич не ми допада, но все тая -- шест.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...