8 июл. 2009 г., 10:52

Поезия или проза

719 0 4

Започнах да пиша
днес аз разказ,
как изведнъж 
запознахме се ние
и колко времето
бързо измина.

Но писането мъчно 
ми се отдава някак.
И как може другояче  да бъде,
когато поезия бе всичко до тука,
със прозата ще бъде

трудно нататък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятелю, ( Райчо Русев ) тук идеята е малко по-друга, но нейсе! Не е важно кое как се пише, а съпоставянето на поезия- проза. Поздрави!
  • Приятелю, бял стих се пише много по-трудно, отколкото класически.
    И, вярно, проза се пише много по-трудно, отколкото стих.
    Поздрави)))
  • Тошко, той животът го налага, важно е да редуваме прозата с поезия!
    Поздрави!
  • Готина идея! Осъществяването хич не ми допада, но все тая -- шест.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...