15 ago 2007, 17:30

Поезия от любим човек

  Poesía
1.4K 0 1
         Твоята поезия прекрасна, отвори във сърцето ми врата,
          и даде тя възможност на душата ми -да полети във звездната тъма,
          Търсиме се често във ефира - спътникова информация,
          и намираме се - чувството напира - тъй че да отприщиме душата си.
          
          Туй е плод на висша ерудиция и богата вътрешна култура,
           Да заемем правилна кондиция, в обновление на нашата натура.
          
           Нищо в таз поезия не е фалшиво - изтъкано е от святи нотки,
            и не може то да бъде заменено, дори от 100 доларовата банкнота.

           Дърпай струните на лирата - свири,
           Пиши поезията върховна - аз ще слушам,
           че от интепретации и хорско преиграване,
           често идва ми до гуша.

           И по страниците бели, своят поздрав приеми,
           не отказвай и цветята бели,
           те пък плод са на реалност и мечти.
           Уважението и чувствата ми сплели.
 
           п. с. - Всяка капка определя
                   пътя на големият поток.
                   Всяка капка дава нова сила.
                   Ние продължаваме напред...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© БОРИС РАШЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...