9 dic 2022, 21:15

Поезията е безсилие

1.3K 0 0

***

В очакването

нещо да се случи днес

кълни копнежът

за докосване

и споделена общност

 

***

Рими –

килими

под изпотъпканите тела

на избитите.

Пробождат

с кинжал

жалката

кожа на естетиката ни.

Капка жал

за морето от кал,

в което попивам…

Не,

не

проливам

сълза...

Тиха

проказа

прояжда

стиха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Кръстопът на сънища

Кръстопът на сънища
1.5K

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...