Поезията е безсилие
***
В очакването
нещо да се случи днес
кълни копнежът
за докосване
и споделена общност
***
Рими –
килими
под изпотъпканите тела
на избитите.
Пробождат
с кинжал
жалката
кожа на естетиката ни.
Капка жал
за морето от кал,
в което попивам…
Не,
не
проливам
сълза...
Тиха
проказа
прояжда
стиха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Цанева Все права защищены