9 дек. 2022 г., 21:15

Поезията е безсилие

1.3K 0 0

***

В очакването

нещо да се случи днес

кълни копнежът

за докосване

и споделена общност

 

***

Рими –

килими

под изпотъпканите тела

на избитите.

Пробождат

с кинжал

жалката

кожа на естетиката ни.

Капка жал

за морето от кал,

в което попивам…

Не,

не

проливам

сълза...

Тиха

проказа

прояжда

стиха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Цанева Все права защищены

Произведението е включено в:

Кръстопът на сънища

Кръстопът на сънища
1.5K

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...