Dec 9, 2022, 9:15 PM

Поезията е безсилие

1.3K 0 0

***

В очакването

нещо да се случи днес

кълни копнежът

за докосване

и споделена общност

 

***

Рими –

килими

под изпотъпканите тела

на избитите.

Пробождат

с кинжал

жалката

кожа на естетиката ни.

Капка жал

за морето от кал,

в което попивам…

Не,

не

проливам

сълза...

Тиха

проказа

прояжда

стиха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Цанева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Кръстопът на сънища

Кръстопът на сънища
BGN 14.00
1.5K

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...