17 abr 2013, 7:20  

Поезията с ново име

  Poesía » Otra
628 0 2

ПОЕЗИЯТА С НОВО ИМЕ

 

                   На Мария Донева

 

Навярно в мен любовна мъка

по чистотата на стиха

доведоха ме. Ти забърка

коктейл от дъхави цветя.

 

В теб отлежало, тръпно вино

кротуваше преди запой,

а устните ти медовинни

стих лееха, като порой.

 

И неповярвал, че те има,

и неразбрал, че си това,

след тягостна и дълга зима

изгряваш – пролетна дъга!

 

Като поточето пенливо

дошло от снежни върхове,

на поетичната ни нива

ти избуя във стихове.

 

И като него твойте рими

съзвучни, галеха слуха,

а аз – треперещ лист от книга

пред тържеството на духа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....