ПОЕЗИЯТА С НОВО ИМЕ
На Мария Донева
Навярно в мен любовна мъка
по чистотата на стиха
доведоха ме. Ти забърка
коктейл от дъхави цветя.
В теб отлежало, тръпно вино
кротуваше преди запой,
а устните ти медовинни
стих лееха, като порой.
И неповярвал, че те има,
и неразбрал, че си това,
след тягостна и дълга зима
изгряваш – пролетна дъга!
Като поточето пенливо
дошло от снежни върхове,
на поетичната ни нива
ти избуя във стихове.
И като него твойте рими
съзвучни, галеха слуха,
а аз – треперещ лист от книга
пред тържеството на духа!
© Иван Христов Todos los derechos reservados