17.04.2013 г., 7:20  

Поезията с ново име

621 0 2

ПОЕЗИЯТА С НОВО ИМЕ

 

                   На Мария Донева

 

Навярно в мен любовна мъка

по чистотата на стиха

доведоха ме. Ти забърка

коктейл от дъхави цветя.

 

В теб отлежало, тръпно вино

кротуваше преди запой,

а устните ти медовинни

стих лееха, като порой.

 

И неповярвал, че те има,

и неразбрал, че си това,

след тягостна и дълга зима

изгряваш – пролетна дъга!

 

Като поточето пенливо

дошло от снежни върхове,

на поетичната ни нива

ти избуя във стихове.

 

И като него твойте рими

съзвучни, галеха слуха,

а аз – треперещ лист от книга

пред тържеството на духа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...