24 jul 2007, 12:16

ПОГАЛЕН

  Poesía
860 0 11
 

ПОГАЛЕН


По дланите полепва самота.

Изричат устните единствено желание...

Опитвам се всевластно във нощта

да търся пак в упорство оправдание...


А може простата ми динамична същност

да бъде вързана пред криво огледало.

На сол стъклото ще взривя, ще пръсна

и няма да простя - налюбена до бяло...


А може тези мои длани светли

да тръпнат пак в очакване незримо,           

разпръснали с любов мечтите цветни

над клепките ти свидни, омайниче любимо!


24.07.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...