Jul 24, 2007, 12:16 PM

ПОГАЛЕН

  Poetry
861 0 11
 

ПОГАЛЕН


По дланите полепва самота.

Изричат устните единствено желание...

Опитвам се всевластно във нощта

да търся пак в упорство оправдание...


А може простата ми динамична същност

да бъде вързана пред криво огледало.

На сол стъклото ще взривя, ще пръсна

и няма да простя - налюбена до бяло...


А може тези мои длани светли

да тръпнат пак в очакване незримо,           

разпръснали с любов мечтите цветни

над клепките ти свидни, омайниче любимо!


24.07.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...