Jul 24, 2007, 12:16 PM

ПОГАЛЕН 

  Poetry
688 0 11
 

ПОГАЛЕН


По дланите полепва самота.

Изричат устните единствено желание...

Опитвам се всевластно във нощта

да търся пак в упорство оправдание...


А може простата ми динамична същност

да бъде вързана пред криво огледало.

На сол стъклото ще взривя, ще пръсна

и няма да простя - налюбена до бяло...


А може тези мои длани светли

да тръпнат пак в очакване незримо,           

разпръснали с любов мечтите цветни

над клепките ти свидни, омайниче любимо!


24.07.2007г.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??