24.07.2007 г., 12:16 ч.

ПОГАЛЕН 

  Поезия
683 0 11
 

ПОГАЛЕН


По дланите полепва самота.

Изричат устните единствено желание...

Опитвам се всевластно във нощта

да търся пак в упорство оправдание...


А може простата ми динамична същност

да бъде вързана пред криво огледало.

На сол стъклото ще взривя, ще пръсна

и няма да простя - налюбена до бяло...


А може тези мои длани светли

да тръпнат пак в очакване незримо,           

разпръснали с любов мечтите цветни

над клепките ти свидни, омайниче любимо!


24.07.2007г.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??