Поглед
По миглите ти слънцето се стича,
докосва ме със лъч от твоя поглед,
а той с финес ме разсъблича
и тръпнещо душата ми разголва.
Разпада ме
събира ме,
гори ме
под търсещите пръсти на безкрая.
Допускам те във мене.
Тихо е...
Пренесъл си ме в ъгълче от рая...
© Надежда Маринова Todos los derechos reservados