Поглед

10 feb 2011, 16:25

Poesía » Filosófica

540 0 2

Разцъфващи, менящи цветовете си,

рекламите натрапчиво съобщават ти

пазарните цени на удоволствия.

Забързани, облени във отблясъци,

се движат хора сини, жълти, всякакви,

като механизирани играчки.

Поиска да се скриеш в сянката

и отстрани да наблюдаваш другите

с тъга, с насмешка или с уважение,

но изведнъж разбра, че

цялото движение е

търсене на сянка,

че всички хора

са ти спътници,

че ти самият

си им спътник...

А сянка няма. Просто няма.

И продължи, менейки цветовете си,

да крачиш, като другите замаян,

с надеждата за сянка в неизвестното...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.