Поглед
687
0
2
Разцъфващи, менящи цветовете си,
рекламите натрапчиво съобщават ти
пазарните цени на удоволствия.
Забързани, облени във отблясъци,
се движат хора сини, жълти, всякакви,
като механизирани играчки.
Поиска да се скриеш в сянката
и отстрани да наблюдаваш другите
с тъга, с насмешка или с уважение,
но изведнъж разбра, че
цялото движение е
търсене на сянка,
че всички хора
са ти спътници,
че ти самият
си им спътник...
А сянка няма. Просто няма.
И продължи, менейки цветовете си,
да крачиш, като другите замаян,
с надеждата за сянка в неизвестното...
© Кирил Богомилов All rights reserved.
Харесах този текст.
