27 ene 2020, 7:36

Поглед

914 0 3

Поглед в теб съм впил.
Влюбен повече от всякога!
Дори с кръвта си бих платил,
с теб да бъда някога!

Душата, в огън веки ще гори,
с надеждата за твоята усмивка.
Сърцето вечно мен боли,
когато видя, твоята ледена обвивка.


Сълзи се стичат, като силните порои,
Бога моля, всеки ден за нас,
с мен да бъдеш, в дни безброй.
Да се влюбим двама, до захлас.

Желая само да те видя,
макар и от далеч.
Не искам тебе да обидя.
Моляте, от мене не бъди далеч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никалас Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...