27.01.2020 г., 7:36

Поглед

911 0 3

Поглед в теб съм впил.
Влюбен повече от всякога!
Дори с кръвта си бих платил,
с теб да бъда някога!

Душата, в огън веки ще гори,
с надеждата за твоята усмивка.
Сърцето вечно мен боли,
когато видя, твоята ледена обвивка.


Сълзи се стичат, като силните порои,
Бога моля, всеки ден за нас,
с мен да бъдеш, в дни безброй.
Да се влюбим двама, до захлас.

Желая само да те видя,
макар и от далеч.
Не искам тебе да обидя.
Моляте, от мене не бъди далеч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...