24 ago 2025, 22:11

Поглед назад

156 0 0

Нощта се спуска тихо зад завесата.
Тя не знае дните й къде са.

 

Ще седне кротко. Ще погледа.
Няма вече нищо що да следва...

 

Ни блянове, мечти, ни цели.
Очите й са вече остарели.

 

Печален наблюдател на живота.
За радост ли, или за нечия утеха?

 

Не срещна бряг. Скитà се сам самичка.
Постигна много, но не това, коета иска.

 

Сега ще гледа само, за да не изпусне нещо,
А пък завесата ще падне и мракът сам ще я посрещне. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...