24.08.2025 г., 22:11

Поглед назад

154 0 0

Нощта се спуска тихо зад завесата.
Тя не знае дните й къде са.

 

Ще седне кротко. Ще погледа.
Няма вече нищо що да следва...

 

Ни блянове, мечти, ни цели.
Очите й са вече остарели.

 

Печален наблюдател на живота.
За радост ли, или за нечия утеха?

 

Не срещна бряг. Скитà се сам самичка.
Постигна много, но не това, коета иска.

 

Сега ще гледа само, за да не изпусне нещо,
А пък завесата ще падне и мракът сам ще я посрещне. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...