Поглед назад

Нощта се спуска тихо зад завесата.
Тя не знае дните й къде са.

Ще седне кротко. Ще погледа.
Няма вече нищо що да следва...

Ни блянове, мечти, ни цели.
Очите й са вече остарели.

Печален наблюдател на живота.
За радост ли, или за нечия утеха?

Не срещна бряг. Скитà се сам самичка.
Постигна много, но не това, коета иска.

Сега ще гледа само, за да не изпусне нещо,
А пък завесата ще падне и мракът сам ще я посрещне.