Поглед през рамо

Романтичен, бездомен,

под небето щастливо

и просто живях.

От изгрев до залез,

в мене момчето

пилееше

устрем и смях.

Пораснах и очаквано

светът ме приюти.

Бях  песъчинка

в безброя,

търсеща дом за мечти.

Нямах, а исках

да имам нещичко свое.

Сред бетонни стени,

той заточи моята

воля.

Неусетно

пропъдих  всички мечти –

от грешни представи

бях болен.

Сега са ми нужни

момчешките заблуди,

както на вятъра

свободния бяг...

дори да се изгубя,

в сърцето ще имам

спасителен бряг.