Поглед през рамо
703
0
0
Романтичен, бездомен,
под небето щастливо
и просто живях.
От изгрев до залез,
в мене момчето
пилееше
устрем и смях.
Пораснах и очаквано
светът ме приюти.
Бях песъчинка
в безброя,
търсеща дом за мечти.
Нямах, а исках
да имам нещичко свое.
Сред бетонни стени,
той заточи моята
воля.
Неусетно
пропъдих всички мечти –
от грешни представи
бях болен.
Сега са ми нужни
момчешките заблуди,
както на вятъра
свободния бяг...
дори да се изгубя,
в сърцето ще имам
спасителен бряг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
