Nov 19, 2021, 10:08 PM

Поглед през рамо

  Poetry » Other
725 0 0

Романтичен, бездомен,

под небето щастливо

и просто живях.

От изгрев до залез,

в мене момчето

пилееше

устрем и смях.

Пораснах и очаквано

светът ме приюти.

Бях  песъчинка

в безброя,

търсеща дом за мечти.

Нямах, а исках

да имам нещичко свое.

Сред бетонни стени,

той заточи моята

воля.

Неусетно

пропъдих  всички мечти –

от грешни представи

бях болен.

Сега са ми нужни

момчешките заблуди,

както на вятъра

свободния бяг...

дори да се изгубя,

в сърцето ще имам

спасителен бряг.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...