Nov 19, 2021, 10:08 PM

Поглед през рамо

  Poetry » Other
711 0 0

Романтичен, бездомен,

под небето щастливо

и просто живях.

От изгрев до залез,

в мене момчето

пилееше

устрем и смях.

Пораснах и очаквано

светът ме приюти.

Бях  песъчинка

в безброя,

търсеща дом за мечти.

Нямах, а исках

да имам нещичко свое.

Сред бетонни стени,

той заточи моята

воля.

Неусетно

пропъдих  всички мечти –

от грешни представи

бях болен.

Сега са ми нужни

момчешките заблуди,

както на вятъра

свободния бяг...

дори да се изгубя,

в сърцето ще имам

спасителен бряг.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...