Погледнах в косите на мама, сякаш сняг беше там навалял, следи от къдриците няма, само спомен от тях оредял. И кичур побеляла косица, елегантен, над тъжно чело се сливаше с тънки ресници на очите в сълзи от тегло. С грохнали вече рамене и ръце, отрудени с вени напрегнати, но в гърдите с любящо сърце мама мене е гледала. С крака веч омалели, подути, с бастунче пристъпва едвам, все едно железни ботуши, тежащи по сто килограма. Такъв е животът за жалост, на осемдесет и осем години, с благодарност се, мамо, прекланям и целувам ръката грижлива. И Бог ще помоля - до мене да останеш ти жива и здрава, че без тебе ще ми е студено и че няма друга майка такава.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
прегръщам те, Джуди...с обич.