Погледнах в очите на мама
Погледнах в косите на мама,
сякаш сняг беше там навалял,
следи от къдриците няма,
само спомен от тях оредял.
И кичур побеляла косица,
елегантен, над тъжно чело
се сливаше с тънки ресници
на очите в сълзи от тегло.
С грохнали вече рамене и ръце,
отрудени с вени напрегнати,
но в гърдите с любящо сърце
мама мене е гледала.
С крака веч омалели, подути,
с бастунче пристъпва едвам,
все едно железни ботуши,
тежащи по сто килограма.
Такъв е животът за жалост,
на осемдесет и осем години,
с благодарност се, мамо, прекланям
и целувам ръката грижлива.
И Бог ще помоля - до мене
да останеш ти жива и здрава,
че без тебе ще ми е студено
и че няма друга майка такава.
сякаш сняг беше там навалял,
следи от къдриците няма,
само спомен от тях оредял.
И кичур побеляла косица,
елегантен, над тъжно чело
се сливаше с тънки ресници
на очите в сълзи от тегло.
С грохнали вече рамене и ръце,
отрудени с вени напрегнати,
но в гърдите с любящо сърце
мама мене е гледала.
С крака веч омалели, подути,
с бастунче пристъпва едвам,
все едно железни ботуши,
тежащи по сто килограма.
Такъв е животът за жалост,
на осемдесет и осем години,
с благодарност се, мамо, прекланям
и целувам ръката грижлива.
И Бог ще помоля - до мене
да останеш ти жива и здрава,
че без тебе ще ми е студено
и че няма друга майка такава.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
