20 sept 2025, 15:33

Погледнахте ли в моите очи?

  Poesía
189 2 1
ПОГЛЕДНАХТЕ ЛИ В МОИТЕ ОЧИ?   ... сълза щом зърна в нечии очи, нерада – по клепача да трептулка, край мен светът започва да горчи – и ме превръща в мъничка светулка!   Със обич хълтам в Мировата скръб, готов да моля Бога за пощада. Тъй никому и не обърнах гръб! – особено – когато горко страда.   Живях – ране́н от бяла доброта, дори и в най-зловещите си доби. Така и ще си тръгна от света! – човек, дошъл за шепа топла Обич.   Душата ми не свикна да мълчи – щом някой братец стене в изнемога. Погледнахте ли в моите очи? – трептулка в тях светулката на Бога.    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Живях – ране́н от бяла доброта,
    дори и в най-зловещите си доби.

    Неподражаем!
    Няма такава поезия.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...