Погледнахте ли в моите очи?
ПОГЛЕДНАХТЕ ЛИ В МОИТЕ ОЧИ?
... сълза щом зърна в нечии очи,
нерада – по клепача да трептулка,
край мен светът започва да горчи –
и ме превръща в мъничка светулка!
Със обич хълтам в Мировата скръб,
готов да моля Бога за пощада.
Тъй никому и не обърнах гръб! –
особено – когато горко страда.
Живях – ране́н от бяла доброта,
дори и в най-зловещите си доби.
Така и ще си тръгна от света! –
човек, дошъл за шепа топла Обич.
Душата ми не свикна да мълчи –
щом някой братец стене в изнемога.
Погледнахте ли в моите очи? –
трептулка в тях светулката на Бога.
© Валери Станков All rights reserved.
